Любовните песни на Сароджини Найду

„Любовните песни на Сароджини Найду“ е вечна класика, която завладява читателите поколения наред. Написана от известния индийски поет и борец за свобода Сароджини Найду, тази колекция от любовни стихове е задължителна за всеки, който цени красотата на поезията.

Любовните песни на Сароджини Найду е колекция от романтични и страстни стихове, които изследват дълбините на любовта и копнежа. От страстната любов в „Дарът на Индия“ до копнежа в „Продавачите на гривни“, всяко стихотворение е изследване на човешкото сърце. Колекцията включва и някои от най-известните произведения на Сароджини Найду, като „Счупеното крило“ и „Птицата на времето“.

Любовните песни на Сароджини Найду е красива и вечна колекция от любовни стихове. Стиховете са написани в лиричен стил, който е едновременно романтичен и страстен. Езикът е прост, но мощен, а образите са ярки и емоционални. Колекцията със сигурност ще завладее читатели от всички възрасти и произход.

За тези, които търсят вечна класика, Любовните песни на Сароджини Найду е задължително четиво. Колекцията е красиво и силно изследване на любовта и копнежа и със сигурност ще плени читателите за следващите поколения.

Сароджини Найду (1879-1949), великият индо-английски поет, учен, борец за свобода, феминистка, политически активист, оратор и администратор, беше първата жена президент на Индийския национален конгрес и първият губернатор на индийски щат.

Сароджини Чатопадхяй или Сароджини Найду, както я познава светът, е родена на 13 февруари 1879 г. в семейство на индуски бенгалски брамин. Като дете Сароджини беше много емоционален и сантиментален. Тя имаше изявена романтична черта в кръвта си: „Моите предци от хиляди години са били любители на гората и планинските пещери, велики мечтатели, велики учени, велики аскети…“ Всички тези качества се проявяват в нейните романтични текстове, свят на фантазията и алегоричния идеализъм.

Писмото на Сароджини до Артър Саймънс, когато тя беше тийнейджър и го покани в дома си, разкрива нейното страстно аз: „Елате и споделете моята изискана мартенска сутрин с мен… Всичко е горещо, свирепо и страстно, пламенно и несрамно в своето ликуващо и настойчиво желание за живот и любовта…” Саймънс откри, „Очите й бяха като дълбоки басейни и ти сякаш падаш през тях в дълбини под дълбините.” Тя беше дребничка и се обличаше в „прилепнали копринени дрехи“, носеше косата си разпусната „направо по гърба“, говореше малко и с „тих глас, като нежна музика“. Едмънд Госе каза за нея: „Тя беше шестнадесетгодишно дете, но... вече беше невероятна умствена зрялост, удивително добре начетена и далеч надхвърляща едно западно дете с цялото си запознанство със света“.

Ето селекция от любовни стихове отЗлатният прагот Сароджини Найду с въведение от Артър Саймънс (John Lane Company, Ню Йорк, 1916): „Любовната песен на поета“, „Екстаз“, „Есенна песен“, „Индианска любовна песен“, „Любовна песен от севера“ “ и „Любовна песен на Раджпут“.

Любовната песен на поета
В обедните часове на прилива, о, любов, сигурна и силна,
нямам нужда от теб; лудите мечти са мои да ги връзвам
Светът за моето желание и задръж вятъра
Безгласен пленник на моята завладяваща песен.
Нямам нужда от теб, задоволявам се с тези:
Пази тишина в душата си, отвъд моретата!

Но в пустия полунощен час, когато
Екстаз от звездна тишина спи
И душата ми жадува за твоя глас, о тогава,
Любовта, като магията на дивите мелодии,
Нека твоята душа отговори на моята през моретата.

екстаз
Покрий очите ми, любов моя!
Очите ми, уморени от блаженство
Като светлина, която е трогателна и силна
О, замълчи устните ми с целувка,
Устните ми, уморени от песен!
Приюти душата ми, о, любов моя!
Душата ми се сви от болка
И тежестта на любовта, като благодатта
За цвете, поразено от дъжд:
О, приюти душата ми от лицето си!

Есенна песен
Като радост в сърцето на скръб,
Залезът виси на облак;
Златна буря от блестящи снопове,
От красиви и крехки и пърхащи листа,
Дивият вятър духа в облак.
Вслушайте се в глас, който вика
Към сърцето ми с гласа на вятъра:
Сърцето ми е уморено, тъжно и самотно,
Защото мечтите му като пърхащите листа си отидоха, И защо да оставам?

Индийска любовна песен
Повдигнете воалите, които потъмняват нежната луна
на твоята слава и благодат,
Не се въздържай, о, любов, от нощта
от моя копнеж радостта от твоето светло лице,
Дай ми копие от благоуханната кеора
пазейки твоите къдрици,
Или копринен конец от ресните
които смущават съня на твоите блестящи перли;
Отслабва душата ми с парфюма на твоите коси
и песента на каприза на глезените ти,
Съживи ме, моля се, с вълшебния нектар
който живее в цветето на твоята целувка.

Тя
Как ще се поддам на гласа на твоите молби,
как да изпълня молитвата ти,
Или ти дам розово-червен копринен пискюл,
ароматен лист от косата ми?
Или хвърли в пламъка на желанието на сърцето си воалите, които покриват лицето ми,
Оскверни закона на вярата на баща ми за враг
от расата на баща ми?
Твоите роднини разбиха свещените ни олтари и заклаха свещените ни крави,
Враждата на старите вери и кръвта на старите битки разделят твоя и моя народ.

Той
Какви са греховете на моята раса, възлюбени,
какво са моите хора за теб?
И какви са твоите светилища, крави и род,
какво са ми твоите богове?
Любовта не се основава на вражди и горчиви глупости,
на непознат, другар или роднина,
По същия начин в ухото му звучат храмовите камбани
и вика на мюезина.
Защото Любовта ще отмени древната грешка
и победи древния гняв,
Изкупи със сълзите си паметната скръб
който опетни една отминала епоха.

Любовна песен от севера
Не ми говори повече за любовта си, papeeha*,
Бихте ли припомнили в сърцето ми, papeeha,
Мечти за наслада, които са изчезнали,
Когато бързо до мен дойдоха краката на моя любовник
Със звезди на здрача и зората?
Виждам меките крила на облаците по реката,
И украсени с дъждовни капки листата на манго трептят,
И нежни клони цъфтят в равнината.....
Но за какво ми е красотата им, папея,
Красота на цвят и душ, папея,
Това не води отново любовника ми?
Не ми говори повече за любовта си, papeeha,
Бихте ли съживили в сърцето ми, papeeha
Мъка за радостта, която си отиде?
Чувам яркия паун в блестящи гори
Викайте към половинката си в зори;
Чувам бавното, треперещо ухажване на черния коел,
И сладки в градините зов и гукане
На страстен бюлбюл и гълъб....
Но какво ми е музиката им, папея
Песни на техния смях и любов, papeeha,
За мен, изоставен от любов?

Раджпутска любовна песен
(Парвати до нейната решетка)
О любов! бил си босилек-венец да връзваш
сред косите ми,
Украсена със скъпоценни камъни закопчалка от блестящо злато за завързване около ръкава ми,
О любов! беше ли душата на keora, която преследва
моята копринена дреха,
Ярък, червен пискюл в поясите, които тъкам;

О любов! ти ли беше ароматният фен
който лежи на възглавницата ми,
Сандална лютня или сребърна лампа, която гори пред моето светилище,
Защо да се страхувам от ревнивата зора
който се разнася с жесток смях,
Тъжни воали на раздяла между твоето и моето лице?

Бързай, часове диви пчели, към градините на залеза!
Лети, ден на диви папагали, към овощните градини на запад!
Ела, о, нежна нощ, със сладостта си,
утешителен мрак,
И доведи ме моя Възлюбен в подслона на гърдите ми!

(Амар Сингх на седлото)
О любов! беше ли ти ястребът с качулка на ръката ми
който пърха,
Неговата яка-лента от блестящи камбани дрънка, докато яздя,
О любов! бил си тюрбан-спрей или
плаващо перо на чапла,
Сияйният, бърз, непобеден меч
който се люлее от моя страна;

О любов! бяхте ли щит срещу
стрелите на моите врагове,
Амулет от нефрит срещу опасностите по пътя,
Как би трябвало барабанните удари на зората
раздели ме от лоното си,
Или съюзът на полунощта да бъде прекратен с деня?

Бързай, о, часове на диви елени, към ливадите на залеза!
Лети, ден на диви жребци, към пасищата на запад!
Ела, о, спокойна нощ, с твоята нежност,
съгласен мрак,
И понеси ме до благоуханието на гърдите на моя Любим!