Разбиране на неоплатонизма, мистичното тълкуване на Платио
Неоплатонизмът е философско движение, възникнало през 3 век сл. н. е. и се основава на учението на Платон. Това е мистична интерпретация на философията на Платон и е една от най-влиятелните философски системи в историята. Неоплатонизмът се характеризира с акцента си върху единството на всички неща, вярата си в съществуването на по-висша реалност и фокуса си върху духовните аспекти на живота.
Основните принципи на неоплатонизма
Неоплатонизмът се основава на идеята, че реалността се състои от две отделни сфери: физическата и духовната. Физическото царство е материалният свят, който можем да видим и докоснем, докато духовното царство е по-висша реалност, която е отвъд нашите физически сетива. Неоплатониците вярват, че духовната сфера е източникът на цялото знание и истина и че крайната цел на човешкия живот е да достигне тази по-висша реалност.
Трите нива на реалността
Неоплатонизмът се основава на концепцията за трите нива на реалността: физическото, духовното и божественото. Физическото ниво е материалният свят, който можем да видим и докоснем, докато духовното ниво е царството на идеите и концепциите. Божественото ниво е най-високото ниво на реалността и е източникът на цялото знание и истина.
Ролята на душата
Неоплатониците вярват, че душата е мостът между физическата и духовната сфера. Душата е частта от нас, която е свързана с духовното царство и е източникът на нашето знание и разбиране. Неоплатониците вярват, че душата е безсмъртна и че нашата крайна цел е да достигнем божественото ниво на реалност.
Заключение
Неоплатонизмът е мистична интерпретация на философията на Платон, която е оказала дълбоко влияние върху западната мисъл. Основава се на идеята, че реалността се състои от две отделни сфери, физическата и духовната, и че душата е мостът между тях. Неоплатонизмът подчертава важността на духовната сфера като източник на цялото знание и истина и крайната цел на човешкия живот е да достигне тази по-висша реалност.
Основан върху философията на Платон от Плотин през трети век, неоплатонизмът възприема по-религиозен и мистичен подход към идеите на гръцкия философ. Въпреки че се различаваше от по-академичните изследвания на Платон по онова време, неоплатонизмът не получи това име до 1800 г.
Философията на Платон с религиозно завъртане
Неоплатонизмът е система от теологична и мистична философия, основана през трети век от Плотин (204-270 г.). Той е разработен от редица негови съвременници или близки съвременници, включително Ямвлих, Порфирий и Прокъл. Освен това е повлиян от различни други мисловни системи, включително стоицизма и питагореизма.
Ученията са до голяма степен базирани на произведенията на Платон (428-347 пр.н.е.), добре известен философ в класическа Гърция. По време на елинистическия период, когато Плотин е бил жив, всички, които са изучавали Платон, биха били просто известни като „платоници“.
Съвременните разбирания накараха немските учени в средата на 19 век да създадат новата дума „неоплатонист“. Това действие разделя тази мисловна система от тази, преподавана от Платон. Основната разлика е, че неоплатониците включиха религиозни и мистични практики и вярвания във философията на Платон. Традиционният, нерелигиозен подход е направен от онези, известни като „академични платонисти“.
Неоплатонизмът по същество приключи около 529 г. след като император Юстиниан (482-525 г.) затвори Платоновата академия, която самият Платон основа в Атина.
Неоплатонизмът през Ренесанса
Писатели като Марсилио Фичино (1433-1492), Джовани Пико дела Мирандола (1463-1494) и Джордано Бруно (1548-1600) възраждат неоплатонизма по време на Ренесанса. Въпреки това, техните идеи никога не са се развили в тази нова епоха.
Фичино – самият философ – отдаде справедливост на неоплатонизма в есета като „Пет въпроса за ума“, който изложи своите принципи. Той също така съживява произведения на гръцките учени, споменати по-рано, както и на лице, идентифицирано само като „Псевдо- Дионисий .'
Италианският философ Пико имаше по-скоро свободен възглед за неоплатонизма, който разтърси възраждането на идеите на Платон. Най-известната му творба е „Слово за достойнството на човека.
Бруно беше плодовит писател през живота си, публикувайки общо около 30 творби. Свещеник от доминиканския орден на римокатолицизма, писанията на по-ранните неоплатонисти привлякоха вниманието му и в един момент той напусна свещеничеството. В крайна сметка Бруно е изгорен на клада в Пепеляна сряда на 1600 г. след обвинения в ерес от Инквизицията.
Първични вярвания на неоплатониците
Докато ранните неоплатонисти са били езичници, много неоплатонистки идеи са повлияли както на основните християнски, така и на гностическите вярвания.
Неоплатонистките вярвания са съсредоточени върху идеята за един върховен източник на доброта и битие във Вселената, от която произлизат всички останали неща. Всяко повторение на идея или форма става по-малко цялостно и по-малко съвършено. Неоплатониците също приемат, че злото е просто липсата на доброта и съвършенство.
И накрая, неоплатониците подкрепят идеята за световна душа, която преодолява разделението между царствата на формите и царствата на осезаемото съществуване.
Източник
- „Неоплатонизъм“; Едуард Мур; Интернет енциклопедия по философия.
- 'Джордано Бруно: Философ/еретик'; Ингрид Д. Роуланд; The University of Chicago Press; 2008 г.