Какво е прагматизъм?

Прагматизмът е философски подход към живота, който набляга на практичността и резултатите. Това е начин на мислене, който се фокусира върху практическото приложение на идеи, а не върху абстрактни теории или идеали. Прагматизмът често се разглежда като a по средата между идеализма и реализма, тъй като взема предвид както идеалистичните, така и реалистичните аспекти на живота.

Произходът на прагматизма

Прагматизмът е разработен за първи път в края на 19 век от американския философ Чарлз Сандърс Пърс. Пърс твърди, че значението на една концепция или идея се определя от нейните практически последствия. Той вярваше, че истинността на една идея трябва да се оценява по нейните практически ефекти, а не по нейната теоретична последователност.

Принципите на прагматизма

Прагматизмът се основава на следните принципи:

• Истината е относителна - Прагматиците смятат, че истината е относителна и се променя в зависимост от контекста и ситуацията.
• Действията говорят повече от думите - Прагматиците вярват, че най-добрият начин да се прецени една идея е по нейното практическо приложение, а не по нейната теоретична последователност.
• Съсредоточете се върху резултатите - Прагматиците се фокусират върху резултатите от дадено действие, а не върху процеса или средствата, чрез които са постигнати резултатите.

Ползите от прагматизма

Прагматизмът е полезен подход към живота, защото насърчава хората да мислят практично и да се съсредоточат върху резултатите от своите действия. Освен това помага на хората да бъдат по-отворени и да разглеждат различни гледни точки. И накрая, насърчава хората да поемат отговорност за своите действия и да се стремят към възможно най-добрия резултат.

Прагматизъме американска философия, възникнала през 1870 г., но станала популярна в началото на 20 век. Според прагматизма , истината или значението на една идея или предложение се крие в неговите видими практически последствия, а не в каквито и да било метафизичен атрибути. Прагматизмът може да се обобщи с фразата „каквото и да работи, вероятно е вярно“. Тъй като реалността се променя, „всичко, което работи“ също ще се промени – следователно истината също трябва да се разглежда като променлива, което означава, че никой не може да твърди, че притежава някаква окончателна или последна истина. Прагматиците вярват, че всички философски концепции трябва да се оценяват според техните практически приложения и успехи, а не въз основа на абстракции.

Прагматизъм и естествени науки

Прагматизмът стана популярен сред американските философи и дори сред американската общественост в началото на 20 век поради тясната си връзка със съвременните естествени и социални науки.Научният мирогледнарастваше както влиянието, така и авторитетът; прагматизмът, от своя страна, се разглежда като философски брат или братовчед, за който се смята, че е способен да произведе същия прогрес чрез изследване на теми като морала и смисъла на живота.

Важни философи на прагматизма

Философите, които са централни за развитието на прагматизма или са силно повлияни от философията, включват:

• Уилям Джеймс (1842 до 1910): Първият използва терминапрагматизъмв печат. Считан също за баща на съвременната психология.
• C. S. (Чарлз Сандърс) Пърс (1839 до 1914): Измисля термина прагматизъм; логик, чийто философски принос е възприет при създаването на компютъра.
• Джордж Х. Мийд (1863 до 1931): Считан за един от основателите на социалната психология.
• Джон Дюи (1859 до 1952): Развива философията на рационалния емпиризъм, който се свързва с прагматизма.
• W.V. Куайн (1908 до 2000): Харвардски професор, който защитава аналитичната философия, която дължи дълг на по-ранния прагматизъм.
• C.I. Луис (1883 до 1964): Основен защитник на съвременната философска логика.

Важни книги за прагматизма

За допълнително четене се консултирайте с няколко основополагащи книги по темата:

• Прагматизъм, от Уилям Джеймс
• Значението на истината, от Уилям Джеймс
• Логика: Теория на изследването, от Джон Дюи
• Човешка природа и поведение, от Джон Дюи
• Философията на акта, от Джордж Х. Мийд
• Умът и световният ред, от C.I. Люис

К. С. Пърс за прагматизма

К. С. Пърс, който въвежда термина прагматизъм, го вижда повече като техника, която ни помага да намерим решения, отколкото като философия или действително решение на проблемите. Пърс го използва като средство за развиване на езикова и концептуална яснота (и по този начин улесняване на комуникацията) с интелектуални проблеми. Той написа:

„Помислете какви ефекти, които предполагаемо биха имали практическо значение, смятаме, че има обектът на нашата концепция. Тогава нашата концепция за тези ефекти е цялата ни концепция за обекта.

Уилям Джеймс за прагматизма

Уилям Джеймс е най-известният философ на прагматизма и ученият, който направи самия прагматизъм известен. За Джеймс прагматизмът е свързан с ценността и морала: Целта на философията е да разбере какво има стойност за нас и защо. Джеймс твърди, че идеите и вярванията имат стойност за нас само когато работят.

Джеймс пише за прагматизма:

„Идеите стават реални само дотолкова, доколкото ни помагат да влезем в задоволителни отношения с други части от нашия опит.“

Джон Дюи за прагматизма

Във философията, която той наречеинструментализъм, Джон Дюи се опита да съчетае както философията на прагматизма на Пърс, така и на Джеймс. Следователно инструментализмът се отнасяше както до логически концепции, така и до етичен анализ. Инструментализмът описва идеите на Дюи за условията, при които възникват разсъжденията и запитването. От една страна, трябва да се контролира от логически ограничения; от друга страна, тя е насочена към производство на стоки и ценни удовлетворения.