Исус относно плащането на данъци на Цезар (Марк 12:13-17)

Преминаването на Марк 12:13-17 е важна част от Новия завет, тъй като обсъжда въпроса за плащането на данъци на Цезар. В този пасаж Исус е попитан дали е законно да се плащат данъци на кесаря ​​и той отговаря, като казва: „Върнете кесаревото на кесаря ​​и Божието на Бога“. Този отговор е важен, защото показва, че Исус не се противопоставяше на плащането на данъци на римското правителство, а по-скоро, че той наблягаше на важността да се даде на Бога това, което му се полага.

Значението на отговора на Исус

Отговорът на Исус на въпроса за плащането на данъци на Цезар е важен поради няколко причини. Първо, това показва, че Исус не се е противопоставял на идеята за плащане на данъци, а по-скоро, че е наблягал на важността да дава на Бога това, което му се полага. Второ, показва мъдростта и разбирането на Исус за политическия и религиозния контекст на неговото време. И накрая, това служи като пример за ангажимента на Исус към справедливостта и справедливостта, тъй като той беше готов да приеме данъците, наложени от римското правителство.

Последици за днес

Последствията от отговора на Исус на въпроса за плащането на данъци на Цезар са все още актуални днес. Това служи като напомняне, че трябва да имаме желание да плащаме данъците си, тъй като това е важна част от това да бъдем отговорни граждани. Освен това служи като напомняне, че трябва да дадем на Бог това, което му се полага, тъй като това е важна част от нашия духовен живот. И накрая, това служи като пример за ангажимента на Исус към справедливостта и справедливостта, които трябва да подражаваме в собствения си живот.

В заключение, пасажът от Марко 12:13-17 е важна част от Новия завет, тъй като обсъжда въпроса за плащането на данъци на Цезар. Отговорът на Исус на въпроса за плащането на данъци на Цезар е важен, тъй като показва, че той не се е противопоставял на идеята за плащане на данъци, а по-скоро, че е наблягал на важността да даде на Бог това, което му се дължи. Последствията от отговора на Исус са все още актуални днес, тъй като той ни напомня, че трябва да сме готови да плащаме данъците си и да даваме на Бог това, което му се полага.

• 13 И те изпращат при него някои от фарисеи и на иродианците, за да го хванат в думите му. 14 И когато дойдоха, те му казаха: Учителю, ние знаем, че си верен и не се грижиш за никого; защото не гледаш на личността на хората, но учиш на Божия път в истина: законно ли е да даваш почит към Цезаря или не? 12:15 Да дадем ли, или да не дадем? Но той, като знаеше тяхното лицемерие, им каза: Защо Ме изкушавате? донесете ми пени, за да го видя.

• 16 И го донесоха. И той им каза: Чий е този образ и надпис? И те му казаха: Кесарево. 17 А Исус в отговор им каза: Отдайте кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога. И те му се чудеха.

• Сравнете : Матю 22:15-22; Лука 20:20-26

Исус и римската власт

В предишната глава Исус победи опонентите си, като ги принуди да изберат една от двете неприемливи опции; тук те се опитват да върнат услугата, като молят Исус да вземе страна в спор дали да плаща данъци на Рим. Какъвто и да беше отговорът му, той щеше да има проблеми с някого.

Този път обаче „свещениците, книжниците и старейшините“ не се появяват сами – те изпращат фарисеи (злодеи от по-рано в Марко) и иродианци да спънат Исус. Присъствието на иродианците вЙерусалиме любопитно, но това може да е алюзия към трета глава, където фарисеите и иродианите са описани като заговорници да убият Исус.

През това време много евреи бяха в конфликт с римските власти. Мнозина искаха да установят теокрация като идеална еврейска държава и за тях всеки езически владетел над Израел беше мерзост пред Бога. Плащането на данъци на такъв владетел на практика отричаше Божия суверенитет над нацията. Исус не можеше да си позволи да отхвърли тази позиция.

Негодуванието на евреите срещу римския поголовен данък и римската намеса в живота на евреите доведе до едно въстание през 6 г. сл. н. е. под ръководството на Юда галилеецът. Това от своя страна доведе до създаването на радикални еврейски групи, които започнаха друг бунт от 66 до 70 г. сл. н. е., бунт, завършил с разрушаването на храма в Йерусалим и началото на диаспора на евреите от земите на техните предци.

От друга страна, римските лидери бяха много обидчиви за всичко, което изглеждаше като съпротива срещу тяхното управление. Те можеха да бъдат много толерантни към различни религии и култури, но само докато приемаха римската власт. Ако Исус отрече валидността на плащането на данъци, тогава той можеше да бъде предаден на римляните като някой, който насърчава бунта (иродианците бяха слуги на Рим).

Исус избягва капана, като посочва, че парите са част от езическата държава и като такива могат законно да им бъдат предадени - но това отговаря само на онези неща, които принадлежат на езичници . Когато нещо принадлежи на Бога, то трябва да бъде дадено на Бога. Кой се „учуди“ на отговора му? Може да са били онези, които задават въпроса, или тези, които гледат, изумени, че той успя да избегне капана, като същевременно намери начин да преподаде религиозен урок.

Църква и държава

Понякога това е било използвано в подкрепа на идеята за отделяне на църквата от държавата, тъй като се смята, че Исус прави разлика между светска и религиозна власт. В същото време обаче Исус не дава никакви указания за това как човек трябва да прави разлика между нещата, които са на Цезар, и нещата, които са на Бога. В крайна сметка не всичко идва с удобен надпис, така че въпреки че е установен интересен принцип, не е много ясно как може да се приложи този принцип.

Традиционното християнско тълкуване обаче гласи, че посланието на Исус е хората да бъдат толкова усърдни в изпълнението на задълженията си към Бог, колкото и в изпълнението на светските си задължения към държавата. Хората работят усилено, за да плащат данъците си изцяло и навреме, защото знаят какво ще им се случи, ако не го направят. По-малко се замислят толкова много за още по-лошите последствия, които произтичат от това, че не правят това, което Бог иска, така че трябва да им се напомня, че Бог е също толкова взискателен, колкото Цезар и не трябва да бъде пренебрегван. Това не е ласкателно изображение на Бог.