Фридрих Ницше за справедливостта и равенството
Фридрих Ницше е един от най-влиятелните философи на 19 век. Неговите писания за справедливостта и равенството са имали трайно въздействие върху съвременната мисъл. В своите произведения Ницше твърди, че справедливостта и равенството не са абсолютни ценности, а по-скоро са относителни към индивида и неговите обстоятелства. Той вярваше, че справедливостта и равенството трябва да се определят от нуждите и желанията на индивида, а не от някакъв универсален стандарт.
Ницше твърди, че справедливостта и равенството трябва да се основават на способността на индивида да действа, а не на външни критерии. Той вярваше, че хората трябва да бъдат оценявани по техните собствени заслуги, а не по техния социален или икономически статус. Той също така твърди, че справедливостта и равенството трябва да се основават на способността на индивида да допринася за обществото, а не на някакви предварително определени критерии.
Ницше също твърди, че справедливостта и равенството трябва да се основават на способността на индивида за самоопределение. Той вярваше, че на хората трябва да бъде позволено да преследват своите собствени цели и амбиции и че справедливостта и равенството трябва да се основават на способността на индивида да взема свои собствени решения.
Творбите на Ницше за справедливостта и равенството са имали трайно въздействие върху съвременната мисъл. Неговите идеи са използвани за оспорване на традиционните представи за справедливост и равенство и за насърчаване на по-индивидуалистичен подход към справедливостта и равенството. Неговите идеи са използвани за насърчаване на по-отворено и толерантно общество и за оспорване на статуквото.
Ключови думи: Фридрих Ницше, справедливост, равенство, индивидуализъм, самоопределение, социален статус, икономически статус, цели, амбиции.
Установяване справедливост е важно за всяко общество, но понякога справедливостта изглежда постоянно неуловима. Какво точно е „справедливост“ и какво трябва да направим, за да гарантираме, че тя съществува? Някои може да възразят, че „истинската“ справедливост не съществува и не може да съществува в общество, където хората имат различни нива на власт – че най-силните винаги ще експлоатират най-слабите членове.
Произход на справедливостта. -- Справедливостта (честността) произхожда от тези, които са приблизително еднакво силни, както Тукидид (в ужасния разговор между атинските и мелианските посланици) е разбрал правилно: където няма ясно разпознаваемо надмощие и битката би означавала неубедителни взаимни щети, там възниква идеята, че човек може да постигне разбирателство и да договори своите претенции: първоначалният характер на справедливостта е характерът на търговията. Всеки удовлетворява другия, доколкото всеки получава това, което цени повече от другия. Човек дава на друг това, което иска, за да стане негово, а в замяна получава това, което иска. По този начин справедливостта е изплащане и размяна при поемането на приблизително еднаква властова позиция; отмъщението първоначално принадлежи към областта на справедливостта, тъй като е обмен. Благодарност също.
- Фридрих Ницше ,Човек, Твърде Човек, #92
Какво ви идва на ум, когато мислите за концепцията за справедливост? Със сигурност изглежда вярно, че ако схващаме справедливостта като форма на справедливост (не мнозина биха оспорили това) и справедливостта е наистина постижима само сред онези, които са еднакво мощни, тогава справедливостта също е постижима само сред тези, които са еднакво мощни .
Това би означавало, че най-малко силните в обществото трябва винаги да не успяват да получат справедливост. Не липсват примери, при които богатите и могъщите са получили по-добра оценка за „справедливост“ от слабите и безсилните. Дали обаче това е неизбежна съдба - нещо, което е присъщо на природата на самата 'справедливост'?
Други концепции за справедливост
Може би трябва да оспорим идеята, че справедливостта е просто форма на справедливост. Със сигурност е вярно, че справедливостта играе важна роля в справедливостта. Може би обаче не е такавсичкоче справедливостта е. Може би справедливостта не е просто въпрос на договаряне на конкуриращи се и противоречиви интереси.
Например, когато обвинен престъпник е на съд, не би било точно да се каже, че това е просто средство за балансиране на интереса на обвиняемия да бъде оставен сам срещу интереса на общността да го накаже. В случаи като този справедливостта означава наказване на виновните по начин, който е подходящ за техните престъпления – дори ако е в „интереса“ на виновните да се разминат с престъпленията си.
Ако правосъдието е започнало като форма на обмен между еднакво силни страни, то със сигурност е разширено в обхвата си, за да приспособи отношенията между по-мощни и по-малко мощни страни. Поне на теория се предполага, че е разширена - реалността показва, че теорията не винаги е вярна. Може би, за да помогнем на теориите за справедливостта да станат реалност, се нуждаем от по-стабилна концепция за справедливост, която ни помага да преминем изрично отвъд идеите за обмен.
